Консултант
Сфери на дейност: Конституционно право и изборен процес
Биография: професор доктор на политологическите науки Тодор Георгиев Галунов е роден на 15 септември 1964г. в гр. Павликени.
Образование:
Завършил е през:
1990г. Великотърновски университет „Св.св. Кирил и Методий“, Исторически факултет, специалност: „История“. Образователно-квалификационна степен: Магистър, професионална квалификация: Преподавател в средните училища.
1997г. Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Юридически факултет, специалност „История на българската държава и право“. Образователно-квалификационна степен: Магистър.
Професионална квалификация и професионален опит:
От 1994г. е преподавател във Великотърновски университет „Св.св. Кирил и Методий“. Доктор по история от 1998г. Доцент по история от 2002г. Доктор на политологическите науки от 2009г. Професор по политология от 2011г. Преподавател по политически науки в катедра „Политология, социология и културология“ при Философски факултет. Преподава по различни програми, сред които и „Еразъм“ в университети в Полша, Литва, Латвия. Изнася лекции и семинари в редица страни: Русия, Румъния, Сърбия, Грузия и др.
В периода от 2003г. до 2011г. е бил председател на Факултетската комисия по качество на учебния процес.
В периода от 2011г. до 2015г. е бил председател на Атестационната комисия на Философски факултет.
В периода от 2003г. до 2007г. е бил член на Контролния съвет на ВТУ „Св.св. Кирил и Методий”.
В периода от 2009г. до 2019г. е бил е председател на Комисията по академична етика на ВТУ „Св.св. Кирил и Методий“.
Участник и ръководител на факултетски и университетски комисии.
През периода от 2005г. до 2008г. уменията са развити и като член на УС на Българската федерация по шахмат.
От септември 2017г. отново е член на УС на БФШ 1928.
През периода от 1999г. до 2008г. е работил успешно като председател на Училищно настоятелство при СОУ „Вела Благоева“, гр. Велико Търново.
Водил е успешно българските делегации на Европейските първенства по шахмат за деца, юноши и девойки до 10,12,14,16,18,20 години в Юргюп, Република Турция 2004г. и Херцег Нови, Република Черна гора през 2006г.
От 2014г. е заместник-председател на Комисията по етика към Съюза на учените в България.
В периода от 2002г. до 2018г. е бил ръководител на магистърски програми по „Политически науки” на Философски факултет на ВТУ „Св.св. Кирил и Методий“.
В периода от 1 юли 2015г. до 15 януари 2018г. е бил директор на „Университетски книгоиздателски комплекс“ на ВТУ „Св.св. Кирил и Методий“.
Допълнителни квалификации и курсове:
Езици: руски език, английски език.
Членство в професионални организации:
Член на Съюза на учените в България.
Медийни изяви:
ТВ „Видеосат“, ТВ „Евроком- Царевец“. Вестник „Труд“, Вестник „24часа“, Вестник „Борба“. Електронно издание „Болярски новини“, Българско национално радио и др.
Публикации:
Монографии:
Галунов, Т. „Втората национална катастрофа. Процесът. Виновниците“. Издателство „Абагар“, гр. В. Търново, 256 с., 1998.
Галунов, Т. „Четвъртият държавен съд (1913-1923)“. Издателство „Фабер“, гр. В. Търново, 172 с. 1999.
Галунов, Т. „Избирателните системи в България (1919-1939)“. Университетско издателство „Св. св. Кирил и Методий“, гр. В. Търново, 152 с., 2002.
Галунов, Т. „Избирателните системи в България (1919-1939)“. Издателство „Фабер”, гр. В. Търново, 2008. (второ основно преработено и допълнено издание).
Галунов, Т. „Избирателни системи и парламентарни избори в България 1919-1939. (трето допълнено издание)“. Издателство „Фабер”, гр. В. Търново, 250 с., 2014.
Галунов, Т. „Мажоритарната система и парламентарните избори в България от възстановяването на българската държавност до началото на деветдесетте години на ХIХ век.“. Издателство „Фабер“, гр. В. Търново, 250 с., 2010; 2014.
Галунов, Т. „Третият държавен съд. Български министри на подсъдимата скамейка“. Издателство „Фабер”, гр. В. Търново, 288 с., 2013.
Галунов, Т. „Избирателни системи и парламентарни избори в България (1944 – 1989 г.)“. Издателство „Фабер“, гр. В. Търново, 156 с., 2017.
Студии:
Галунов, Т. „Подготовката на Третия държавен съд в България (1919-1921), първа част“. Военноисторически сборник, 1997, N 3, с. 16-34.
Галунов, Т. „Подготовката на Третия държавен съд в България (1919-1921), част втора“. Военноисторически сборник, 1998, N 5, с. 26-42.
Галунов, Т. „Четвъртият държавен съд“. „Демократически преглед“., N 37, 1998, с. 288-314.
Галунов, Т. „Парламентарни избори и нарушения в България през 1927г.“. Исторически преглед, бр. 1-2, 2007, с. 85-113.
Galunov, T. „Wahlsysteme und Parlamehtswahlen wahrend der Regierung Stefan Stambolovs (1886-1890). – (Парламентарни избори и реформи при управлението на Стефан Стамболов 1886-1890 г.“) – Bulgarian Historical Reviev, кн. 1-2, 2007 г., с. 124-154.
Галунов, Т. „Парламентарни избори и нарушения в България през 1931г.“. Исторически преглед, 2007, кн. 5-6, с. 49-84.
Галунов, Т. „Избирателни реформи и идеи за реформи (1934-1939г.)“. Исторически преглед, 2008, кн. 5-6, с. 127-143.
Galunov, T. „The 1920 parliamentary Electionsin Bulgaria and Their violation (Парламентарни избори и нарушения в България през 1920 г.)“. Bulgarian Historical Reviev, кн. 3-4, 2009 г., с. 112-137.
Статии:
Галунов, Т. „Поземлената собственост и законодателството на БЗНС (1920-1923)“. Епохи, 1995, N 3-4, год. III, с. 77-87.
Галунов, Т. „Третият държавен съд (1921-1923)“. Исторически преглед, 1996, N 5, с. 47-65.
Галунов, Т. „Епилогът на съдебното преследване срещу Радославовите министри“. Исторически преглед, 1997, N 4, с. 58-78.
Галунов, Т. „Конституционно-наказателната отговорност на министрите и подготовката на българското участие в Първата световна война“. Родина, 1997, N 1, с. 224-239.
Галунов, Т. „Аграрната реформа и законодателството на БЗНС (1920-1923)“. История, N 2-3, 1998, с. 70-87.
Галунов, Т. „БЗНС и българаският парламентаризъм (1920-1923)“. Исторически преглед, N 5-6, 1998, с. 60-77.
Галунов, Т. „Демократическата партия и формиране на анкетата за Първата национална катастрофа“. Епохи, N 1, год. 5, 1998, с. 88-103.
Галунов, Т. „Обикновеното народно събрание според Търновската конституция“. Сборник „Дни на науката 99“, В. Търново, 1999, с. 62-76.
Galunov, T. „La loi penale concernaant les responsanbles de la catastrophe nationale en Bulgarie de l’ an 1919. (Съдебното преследване срещу Радославовите министри и закона за съдене и наказване виновниците за народната катастрофа от 1919 г.)“. Bulgarian Historical Review, N 3-4, 2000 г., с. 139-147.
Галунов, Т. „Правото на лична неприкосновеност на гражданите според Търновската конституция“. Сборник „Дни на науката 2000“, В. Търново, 2000г., с. 42-53.
Галунов, Т. „Правомощията на монарха според Търновската конституция“. Сп. Наука, бр. 3, 2001 г., с. 55-60.
Галунов, Т. „Корупцията при управлението на д-р В. Радославов (1913-1918)“. Сб. „Корупцията – традиционни и съвременни измерения“. В. Търново, 2001, с. 108-117.
Галунов, Т. „Правомощията на монарха според Търновската конституция и тези на президента според конституцията от 1991г.“. Сб. от конференция „Критериите за членство в Европейския съюз и постигнатия от Република България напредък при тяхното изпълнение“, В. Търново, 2001 г., с. 157-163.
Galunov, T. „La Bulgarie d` apres-guerre a la recherche des responsables de la deuxieme catastrophe nationale (Следвоенна България в търсене на виновниците за Втората национална катастрофа)“. Bulgarian Historical Review, 2002, N 3-4, с. 177-187.
Галунов, Т. „Политическите права на гражданите според Търновската конституция“. Сб. от конференция „Човекът и законът“ 2000 г., В. Търново. 2002 г., с. 77-85.
Галунов, Т. „Българската търговия и аферите на финансовия министър Д. Тончев“. Сп. „Общество и право“, бр. 6 от 2002 г., с. 23-24.
Галунов, Т. „Аферата „Фратер“. Сп. „Общество и право“, бр. 8 от 2002 г., с. 21-22.
Галунов, Т. „Държавните доставки и политиката на министър Лазар Паяков“. Исторически преглед, кн. 3-4 от 2002, с. 161-183.
Галунов, Т. „Началото на българското избирателно законодателство (1878-1879г.)“. Сб. „Наука, околна среда и устойчиво развитие“, В. Търново, 2002 г., с. 129-139.
Галунов, Т. „Аферата „Гендович“. Сп. „Общество и право“, бр. 1 от 2003 г., с. 17-19.
Галунов, Т. „Референдумът за съдене на виновниците за националните катастрофи“. Сп. „Общество и прав“, бр. 8 от 2003 г., с. 23-26.
Галунов, Т. „Стопанските афери на министър П. Динчев“. Сп. „Общество и право“, бр. 9 от 2003г., с. 22-23.
Галунов, Т. „Бързото забогатяване на един министър-председател“. Сп. „Общество и право“, бр. 10 от 2003 г., с. 25-27.
Галунов, Т. „Опитът за избирателна реформа от 1880г.“. Международен семинар по български език и култура. Българистични проучвания, т. 9, В. Търново, 2003 г., с. 148-168.
Галунов, Т. „Какъв да бъде българският конституционен модел?“. Сб. „Дни на науката“, 2003. В. Търново, 2003, с. 134-143.
Галунов, Т. „Законодателната подготовка на референдума от 1922г. Павликенският край-люлка на организираното земеделско движение“. Сб. „Доклади 100г. БЗНС“, София, 2004 г., с. 111-123.
Галунов, Т. „Консервативна или либерална избирателна система (българският опит от 1882 г.)“. Исторически преглед, 2005, кн. 5-6, с. 64-88
Галунов, Т. „Опитът за консервативна избирателна реформа през 1883г.“. Сп.„Наука„, бр. 2 от 2005 г., с. 45-51.
Галунов, Т. „Парламентарни избори и нарушения в България през 1927″. Исторически преглед, 2007, кн. 1-2, с. 85-113.
Галунов, Т. „Парламентарни избори и нарушения в България през 1931г.“. Исторически преглед, 2007, кн. 5-6, с. 49-84.
Галунов, Т. „Парламентарни избори и нарушения в България през 1923г.“. Сп. „Наука“, 2008, кн. 6, с. 46-53.
Галунов, Т. „Задължителното гласуване – насилие над личността?“. Сп. „Правен свят“, 2008, кн. 12, с. 96-98.
Галунов, Т. „Избирателни реформи и идеи за реформи (1934-1939)“. Исторически преглед, 2008, кн. 5-6, с. 127-143.
Галунов, Т. „Загубата на гласове при пропорционалната система и парламентарните избори в България (1912-1923)“. Сб. „Иван Стоянов – 60 години, отдадени на историята и висшето образование“, В. Търново, 2009, с. 369-381.
Галунов, Т. „Изборите за Първо обикновено народно събрание в Княжество България и приложението на мажоритарната система“. Исторически преглед, 2009, кн. 5-6, с. 78-90.
Галунов, Т. „Приложението на метода Д` ОНДТ и парламентарните избори в България през 2005 г. България и Балканите в сферата не европейските влияния през ХIХ-ХХI век“. В. Търново, 2012, с. 174-188.
Галунов, Т. „Избори и реформи през 1962-1975″. Сп.„Епохи“, 2013, кн. 2., с. 159-180.
Галунов, Т. „Отзоваването на депутати в българската парламентарна традиция“. Одеска българистика, 2013-2014, Одеса, 2014, кн. 11-12, с. 151-160.
Galunov, T. „Politikal Morality and the Recall of Members of Parliament in the Bulgarian Parliamentary Tradition“. Studia Academica Sumenensia., 2015, 2, с. 144-154.
Галунов, Т. „Парламентарни избори и реформи в България (1944 – 1945г.)“. Сп. „Епохи“, кн. 1, 2016, с. 102 – 110.
Галунов, Т. „Изборите за Велико Народно Събрание в България и компенсационните механизми за малките партии“. Мегународен диjалог: Исток – Запад (Право и Политикологиjа), Св. Николе, Р. Македония, 2016, с. 13-18.
Галунов, Т. „Избори и престъпления във вота за Шестото Велико Народно Събрание през 1946г.“. Сп. „Епохи“, 2017, кн. 1., с. 139,153.
Галунов, Т. „Избори и реформи в България 1947-1949г.“. Мегународен диалог Исток-Запад (право и политикологja)., Македония, св. Николе, 2017, год. 4, кн. 2, с. 17-23.
Галунов, Т. „Выборные практики и “социальная стабильность” в Болгарии (1976-1989г.). In: Welfare and Security in 21st Century: Politisation of the „Social Contract“. Interdisciplinary Collection of Scientific Works. Scientific redactors Sergej Kocherov, Saulius Šiliauskas. Ed. by Vaidutis Laurėnas / Благосостояние и безопасность в ХХI веке: политизация „социального контракта“ / Интердисциплинарный сборник научных трудов. Klaipėda: Klaipėda University Press, 2017, p. 199-211.
Електронни:
Галунов, Т. „Началото на изборното ни законодателство и проблемът за грамотността“, Либерална библиотека, фондация „Хермес”, кн. 12а, 2010, www.hermesbg.org.
Галунов, Т. „Принципите на всеобщото избирателно право и началото на българското изборно законодателство 1878-1880г.“, Либерална библиотека, фондация „Хермес”, кн. 14, 2010, www.hermesbg.org.
Галунов, Т. „Консервативната реформа от 1882г. и приложението на всеобщото избирателно право“. Либерална библиотека, фондация „Хермес”, кн. 15, 2010, www.hermesbg.org.
Галунов, Т. „Нови опити за консервативни промени в избирателната система на България през 1883г.“, Либерална библиотека, фондация „Хермес”, кн. 16, 2010, www.hermesbg.org.
Галунов, Т. „Въвеждането на пропорционалната система в България“, Либерална библиотека, фондация „Хермес”, кн. 17, 2010, www.hermesbg.org.
Галунов, Т. „Законната кражба на гласове от 1923г.“, Либерална библиотека, фондация „Хермес”, кн. 19, 2010, www.hermesbg.org.
Галунов, Т. „Идеите за промени в избирателната система 1926-1927г.“, Либерална библиотека, фондация „Хермес”, кн. 20, 2010, www.hermesbg.org.
Галунов, Т. „Избирателната реформа от 1931г. и триумфът на партиите“, Либерална библиотека, фондация „Хермес”, кн. 21, 2010, www.hermesbg.org.
Галунов, Т. „Избори без партии (1937-1939г.)“, Либерална библиотека, фондация „Хермес”, кн. 22, 2010, www.hermesbg.org.
Галунов, Т. „Изборното законодателство в България 1940-1944г.“, Либерална библиотека, фондация „Хермес”, кн. 24, 2011, www.hermesbg.org.
Галунов, Т. „Избори и реформи през 1946г.“, Либерална библиотека, фондация „Хермес”, кн. 25, 2011, www.hermesbg.org.
Галунов, Т. „Избори и реформи през 1947-1952г.“, Либерална библиотека, фондация „Хермес”, кн. 26, 2011, www.hermesbg.org.
Галунов, Т. „Избори и реформи през 1953-1959г.“, Либерална библиотека, фондация „Хермес”, кн. 27, 2011, www.hermesbg.org.
Галунов, Т. „Избори и реформи през 1962-1965г.“, Либерална библиотека, фондация „Хермес”, кн. 29, 2011, www.hermesbg.org.
Статии във вестниците:
Вестник „Янтра днес“:
„Правомощията на монарха според Търновската конституция“, бр. 254 от 28.ХII.2000г.
„Президентът според българската конституция“, бр. 5 от 9.I.2001г.
„Избирателни права и системи при парламенатрни избори в България (1879-1908)“, бр., от 25.I.2001г.
„Народният съд 1944-1945″, бр. 22 от 1.II.2001г.
„Пропорционалната система за гласуване е въведена през 1912г.“, бр. 40 от 27.II.2001г.
„600 лв. глоба или затвор за този, който има право, а не гласува“, бр. 52 от 15.III.2001г.
„Четири пъти Народното събрание е пращало министри на съд“, бр. от 4.IV.2001г.
„Правомощията на монарха според Търновската конституция“, бр. 84 от 3.V.2001г.
„През 1937 г. с указ на цар Борис III пак се въвежда мажоритарната избирателна система“, бр. 136 от 18.VII.2001г.
„Президентската институция в съвременните държави“, бр. 210 от 31.Х., бр. 213 от 5.ХI., бр. 216 от 8.ХI.2001г.
„В първия ни парламент депутатите разменят речите си, за да бъде дебатът по-качествен“, бр. 25 (894) от 6.II.2002г.
„През последните 12 г. парламентът се превърна в придатък на правителството или какъв да бъде конституционният модел в България?“, 6 август 2002г.
Вестник „Българска армия“:
„Аферата „Фратер“ и министър Калин Найденов“, бр. от 20.ХII.2000г.
„Аферата „Гендович“, бр. 15018 от 25.I.2001г.
„През 1915г. армията е ощетена от непочтени министерски действия“, бр. 15033, от 15.II.2001г.
„Конституционно ли бе включването на България в Балканските войни?“, бр. 15058 от 22.III.2001г.
„Референдумът от 1922г“, бр. 15125 от 28.VI.2001г.
„Финансовата подготовка на българското участие в Първата световна война и отговорностите на кабинета на Васил Радославов“, бр. от VI.2001г.
„Политикоправни аспекти на българското участие в Първата световна война“, бр. от 4.Х.2001г.
Вестник „Пари +“:
„Избирателната система в България (1879-1912)“, бр. 21 от 9.VI.2001г.
„Избирателната система в България (1919-1938)“, бр. 22 от 16.VI.2001г.
„Правомощията на монарха според Търновската конституция“, бр. 23 от 23.VI.2001г.
„Съвременните монархии“, бр. 24 от 30.VI.2001г.
„Президентът ни се избира от народа, но е с ограничени функции“, бр. 25 от 7.VII.2001г.
„Президентската институция в съвременните държави“, бр. 26 от 14.VIII.2001г.
„Корупцията при управлението на Васил Радославов (1913-1918)“, бр. 27 от 21.VII.2001г.
„Третият държавен съд над провинили се министри“, бр. 28 от 28.VIII.2001г.
„Подготовката на Балканската война и отговорностите на правителството на Иван Гешов“, бр. 29 от 4.VIII.2001г.
„Четвъртият държавен съд“, бр. 30 от 11.VIII.2001г.
„Аграрната реформа и законодателството на БЗНС“, бр. 31 от 18.VIII.2001г.
„Конституционните съдилища в европейските държави“, бр. 32 от 25.VIII.2001г.
„Правомощията на Народното събрание според Търновската конституция“, бр. 33 от 1.IХ.2001г.
„Народният съд“, бр. 35 от 22.IХ.2001г.
„Съвременните парламенти“, бр. 36 от 29.IХ.2001г.
„Контролът за конституционност в САЩ осигурява върховенството на закона“, бр. 37 от 6.Х.2001г.
„Правата на гражданите според Търновската конституция“, бр. 38 от 13.Х.2001г.
„БЗНС и българският парламентаризъм“, бр. 39 от 20.Х.2001г.
„Съдебните реформи на БЗНС (1920-1923)“, бр. 41, от 3.ХI.2001г.
„Следвоенна България търси виновниците за втората национална катастрофа“, бр. 43 от 17.ХI.2001г.
„58г. от Техеранската конференция“, бр. 45 от 1.ХII.2001г.
„Кримската (Ялтенска) конференция“, бр. 47 от 15.ХII.2001г.
„Съвременните правителства“, бр. 48 от 22.ХII.2001г.
„Потсдамската конференция“, бр. 1 от 5.I.2002г.
„Създаването на Обществото на народите (ОН)“, бр. 2 от 12.I.2002г.
„Създаването на Организацията на обединените нации (ООН)“, бр. 3 от 19.I.2002г.
„Нюрнбергският процес“, бр. 4 от 26.I.2002г.
„Съдебната система на САЩ“, бр. 5 от 4.II.2002г.
„123г. от първото българско Учредително събрание“, бр. 6 от 11.II.2002г.
„Външната политика на Ст. Стамболов (1887-1894)“, бр. 7 от 18.II.2002г.
„Вътрешната политика на Ст. Стамболов (1887-1894)“, бр. 8 от 25.II.2002г.
„Санстефанският мирен договор“, бр. 9 от 4.III.2002г.
„Пропорционалната система в България (1912-1934)“, бр. 10 от 11.III.2002г.
„Консенсусът като начин на (зло) употреба“, бр. 10 от 11.III.2002г.
„Мажоритарната избирателна система в България“, бр. 11 от 18.III.2002г.
„Първият български референдум“, бр. 13 от 1.IV.2002г.
„Монархът и партиите“, бр. 15 от 15.IV.2002г.
„Поуките от управлението на Народния блок (1931-1934 г.)“, бр. 16 от 22.IV.2002г.
„Цар Борис III и партиите“, бр. 17 от 29.IV.2002г.
„Революцията“ на 19 май 1934г.“, бр. 19 от 20.V.2002г.
„Лондонският мирен договор от 1913 г. и поуките от него“, бр. 20 от 27 май 2002г.
„Букурещкият мирен договор“, бр. 21 от 3 юни 2002г.
„Берлинският договор от 1878 „балканизира“ Балканите“, бр. 23 от 17 юни 2002г.
„Ньойският договор вменява на България само задължения“, бр. 25 от 1 юли 2002г.
„Първият княз на нова България става заложник на великите сили“, бр. 26 от 8 юли 2002г.
„Монархът по Търновската и президентът по днешната българска конституция“, бр. 27 от 15 юли 2002 г., ч. 1.
„Монархът по Търновската и президентът по днешната българска конституция“, бр. 28 от 22 юли 2002 г., ч. 2.
„Либералите на Радославов не приложиха тактиката на изчаквана. Правителството избърза с вкарването на България в Първата световна война“, бр. 32 от 19 август 2002г.
„Министрите на Радославов трудно могат да бъдат обвинени за заема Дисконто-Гезелшафт“, бр. 33 от 26 август 2002г.
„Какъв да бъде конституционният модел“, бр. 34 от 2 септември 2002г.
„Източнорумелийският парламент“, бр. 35 от 9 септември 2002г.
„Изпълнителната власт в Източна Румелия“, бр. 36 от 16 септември 2002г.
„За пет отсъствия на месец – вън от парламента“, бр. 37 от 23 септември 2002г.
„Имената на отсъстващите депутати в Държавен вестник“, бр. 39 от 7 октомври 2002г.
„Как би изглеждал парламентът според втория конституционен проект на правителсвото на Андрей Тошев“, бр. 40 от 14 октомври 2002г.
„Народното представителство според конституционния проект на Демократическата партия“, бр. 41 от 21 октомври 2002г.
„Конституционният проект на Демократическата партия от 1946г.“ , бр. 42 от 28 октомври 2002г.
„Държавният глава според проектонституцията на БЗНС – Никола Петков“, бр. 44 от 11 ноември 2002 г.
„Народното представителство според канституционния проект на БЗНС – Никола Петков“, бр. 45 от 18 ноември 2002г.
„Проектът на Лигата за правата на човека дава шанс за демократизация у нас“, бр. 46 от 25 ноември 2002г.
„Проект на Лигата за правата на човека дава шанс за демократизация у нас“, бр. 47 от 2 декември 2002г.
„Народното събрание според конституционния проект на Отечествения фронт от 1946г.“, бр. 48 от 9 декември 2002г.
„Държавният глава и правителството според конституционния проект на Отечествения фронт“, бр. 49 от 16 декември 2002г.
„Диктатурата на пролетариата е въведена с конституцията от 1947г.“, бр. 1 от 6 януари 2003г.
„Колективният държавен глава е узаконен през 1947г.“, бр. 2 от 13 януари 2003г.
„Проектоконституцията на д-р К. Стоилов залага на авторитарен режим“, бр. 3 от 20 януари 2003г.
„Конституционният проект на К. Стоилов остава на хартия“, бр. 4 от 27 януари 2003г.
„Фердинанд е признат от Русия и Великите сили благодарение на К. Стоилов“, бр. 6 от 10.II.2003.
„Народната партия и сбогуването със стамболовщината“, бр. 7 от 17.II.2003г.
